Още вчера като си лягах си мечтах да можех де се мултиплицирам, понеже бях на ясно какви задачки ме чакат днес. Е, и без мултипликация се справих, но с около час и половина след края на работното време( добре че си бях забравила картата за достъп, та да не ме голбят Профсъюзите :-Р) И така, довърших анализата от вчера и след като проверих резултатите, убедих се че нищо не се поср.., уупс исках да кажа объркало през нощта се хвърлих на следващите две. Да, но не съм само аз. Повечето от анализите които правим вървят през един хитър и малко капризен апарат и трябва да си чакаш реда. Когато знаеш, че следващата седмица си на бач, чакаш и си свиркаш или си чатиш, но когато знаеш че си в отпуск и не си ли го изработиш сега, като се върнеш пак теб ще чака, плюс натрупалото се за периода, когато те е нямало. Може и някой друг да го изработи, но с мръхкане, а аз страшно много мразя да ми мрънкат ( чудно защо ли, самата аз обичам да мрънкам)
И така, чакайки да ми дойде реда отидох и да Деканата да взема един подпис, централния вход-затворен, защото в цялата сграда тече грандиозен ремонт. "Черния" вход е на около 15мин оттам. Добре поне че каката която се грижи за нас е мила, любезна и отзивчива. Плюс което е и готина. Мечтая си всички чиновнички да бяха като нея. На връщане, пресичайки на Зебра, за да си хвана трамвая,кола с белгийск регистрация реши че няма нужда да спира, та аз трябваше да го направя. В този момент безкрайно съжалих, че между двайсетината думи които знам на фламандски няма нищо подходящо за случая, та рижия чичка се размина само с поздрав към леля му на чист и звучен български. Доработо си методиките, проверих собствените и на останалите. Само не си мислете, че съм някакъв шеф или голямата работа, днес просто, така се налагаше. Резултатите бяха принтирани, за да бъдат изпртатени на тези коитои се интересуват от тях. Разбира се, хартията в принтера свърши по средата на работата и понеже освен мен друг нямаше установих, че като се наложи съм можела и само да си сменя ролката.
После, последнио пазари на бързо, прибиране е канско задръстване (нищо ново)Багажа ми е почти стегнат вече, дори и успях да попиша в блога. Знам какво забравих, но не е от жизнена необходимост. След малко една агентка идва да ме вземе и отпрашваме за Виена. От  там утре сутрин летим за София. Как само я чакам тая отпуска....

i veselo izkarvane :))

благодаря ти, мила

Ади вече!

Откога те чакам!!!!!!!!!

И аз съм на опашката с чакащите, да знаеш :-*

Айде, айде айдеееееееееееееее =]

усмихнати лакирани крачета!

:)))