Близо една година по-късно, добре че са снимките та да си опресня спомените. Ето го и началото. 
Хотелът в който се провеждаше конгресе се намира на островче не далеч от Ровин. Транспорта до там се осъществява с корабчето "Рубин"



два или три пъти на всеки час, не помня вече. Самият хотел, е една грозовата постройка в стил. соцреализъм



но за сметка на това, околноста му е приказка









В 3те му басейна се къпеха повече чайки отколкото гости на хотела





Между сутрешните и следобедни лекции имаше голяма почивка, така че имахме възможност да се разхождаме из островчето и да се радваме на флората и фауната му















А ето така изглеждат яйцата на чайките


и чайките мътещи яйцата си


Ще ви спестя разкази за научната програма и ще премина на съпътствуващата. 
Гала вечерята бе организирана от един от фармацевтичните гиганти. Имена няма да посочвам, че това си е жива реклама. Освен масите гънещи се от ядене и пиене (като гледах какво остана след като никой вече не можеше да диша от преяждане, образно казано, ме загриза съвестта на милионите гладуващи по Света. А ние европейците изхвърляме храна) фирмата спретна и фойерверки






Друг неназован гармацевтичен колос ни качи на лодка за разходка


 
с която ни заведе на Лимския проток



по пътя до там минахме покрай о-в Св. Иван


който в днешно време е обитаван единствено от чайките. 
Поднесоха ни морски деликатеси и чайките бяха привлечени от тях като с магнит


подхвърляха им миди, които те ловяха в полет, почти като куче кренвирш. И за да не умрем от жажда се носеха кани с бяло и червено хърватско вино, а за добре дошли по една 50грамка ракия. Предупредих колегите в никакъв случай да не смесват трите питиета, понеже резултата е потресаващ и както ги предупредих, точно това направих. За резултата няма да говоря, да не се излагам като кифладжийка............

по обратният път имах възможност да фотна залеза






А ние сами си организирахме екскурзия до съседна Словения и пещерата Постойна. Снимането там не е позволено, но всички  се измекярихме и снимахме.



Символът на пещерата. Сталактит, наречен Диаманта



защо се нарича диамант, като прилича на нещо много по-различно, нямам отговор....

Разхождайки се по уличките на Ровин ей това заведение страшно много ми хареса


имаше още няколко такива тераски с изглед към морето.
Ето и по-голямата част от групата ни, чакаща да ни донесат сметката в една пицария



Ааах.....морето....




и на края, една панорамна снимка