След настъпилия студ в Прага и темературата на въздуха, паднала до едноцифрово число, съобщението на пилота : "Добре дошли в Тел Авив, местно време 3.45 А.М., температурата на въздуха е 23^o C" ми подействува като балсам на рана. При паспортня контрол пристигащите биват разделeни на две групи: Пасажери с израелско гражданство и пасажери нямащи израелско гражданство. Спомних си, че преди повече от 20 год. в Лондон, разаделението звучеше значително по-дискриминационно : Поданици на нейно Величество; Останали. Но да не се отколнявам от темата. Паспортния контрол мина бързо и безболезнено. На съседното гише чакаха гръцки свещеници, носещи огромна икона на Богородица и събираха погледите на чакащите, независимо от религията им. Първта ми работа след като си получихме багажа, беше да си сваля коженото яке и пуловера и сръчно да ги натикам в куфара. Естествено, по това време на денонощието градски транспорт няма. Взимането на такси пред летището изобщо не беше проблем, независимо натоварения трафик и хилядите пътници. Между другото, цените до Тел Авив и Йерусалим са регламентирани и бакшишите, които работят на летището не са такива кожодери като колегите си обслужващи Софийското или Пражкото летище. По централните улици на Тел Авив кипеше живот, все едно, че е 8 ч. вечерта, а не малките сутрешни часове. Пред хотела две пияни рускини с оскъдно облеко се зафлиндисваха с охраната на съседния клуб и няколко арабчета и шума които вдигаха действуваше стряскащо на новопристигащите и полузаспали туристки и туристи. :-)). Няколко часа по-късно, засмяни от ухо до ухо, питахме момъка на рецепцията как най-бързо да стигнем до центъра. Обяснини, че понже е шабат, няма смисъл да ходим там, понеже всичко е затворено. Най-добре да си направим разходка по крайбрежната, която била съмсем наблизо. Ако тръгнем на дясно по нея, ще стигнем да старото пристанище, а на ляво до Яфа. Излязохме от хотела и само няколко минути по-късно го видяхме! Морето, Средиземното и плажа. Изненадах, че вместо чайки навсякъде се разхождаха гълъби. Естествено, решихме да се разходим боси по брега, вместо по крайбрежната улица. Никога не бях стъпвала в толкова фин, галещ пясък. Дори на Златните и Албена не е такъв.




  Ще ви спестя снимките на море с вълни, без вълни, яхти в морети, сърфисти в морето и т.н. Вместо тях, сграда, която нарекохме Тел Авивския Гауди



и един лабрадор, който с усърдие си копаеше дупка.


Не далеч от старото пристанище е вътрешното летище. Приема полети от Елиат, Кипър и т.н. Ей така си летяха самолетите над главите ни. Доста често.



и не можем да минем без залез :-)


Между другото, 20 мин след като слънцето залезе настъпва пълен мрак. По това време на годината (края на октомври),това е около 17-17.30 ч.                        Вечерта я прекарахме в едно от крайбрежните заведения с маси почти в морето, на Мохито и начос и 3 вида сосове. Едно от нещата, които много ме радваше, беше, че е все още топло независимо от часа. Ето го и доказателството.

 

Следващият ден го определихме за сутрешна разходка до Яфа, а следобеда за плаж. Сутрин е понятие разтегливо, при нас се разтегна до 12 и кусур - чак тогава се отправихме към Яфа. Този път, вече, по крайбрежната. Между другото, по нея независимо от часа на денонощието постоянно има спортуващи хора. Тичащи, каращи колела или ролери. На всякаква възраст и от двата пола. Това е гледката от ляво.











От дясно е морето







Бездомните котки в Тел Авив са два пъти повече от бездомните кучета в София. Без майтап!




Разстоянието между хотела ни в Тел Авив и Яфа е прибизително колкото между х-л Плиска и Орлов мост, дори и по-малко. Ето я и Яфа


Снимки и от самото градче











От едно заведение дочухме българска музика и решихме там да идем да си пием кафето. Установи се, че сервитьорът е българин емигрирал преди 9 години и кафето премина в късен обяд придръжен от дълги и напителни приказки. Следобедния плаж оттече. По пътя на обратно видях нагледен материал за един мой постин публикуван преди време.


и още един залез. Спокс, този е последният. Повече няма да има


Вечерта отново прекарахме с коктейл в ръка и крака натопени в морето. Ден трети от престоя ни-трябваше да станем рано, защото за екскурзията (до Голанските възвишения) за която се бяхме записали, щяха да дойдат да ни вземат в 7.15. След като изпонасъбраха от хотелите всички мераклии за тази екскурзия за деня, екскурзовода ни обясни, че ще попътуваме 500 км и ще ходим около 500м. Една приветлива, дебелобуза американка веднага попита какво е това в мили и след като получи отговор видимо се успокои. Минавайки през долината на Армагедон стигнахме до първата спирка по пътя ни- Кацрин. Наричана на времето, столицата на Голан. Превърната е в етнографски комплекс. По този начин се е произвеждал зехтин преди хилядолетия.




Останки от синангога от преди Христово време.

От Кацрин продължихме за Голанските възвишения. Израелците са си ги взели от сирийците по време на шест дневната война през 1967г. В далечината на 11 ч. е Сирия, а на още 50 км във взтрешността, Дамаск



Точно пред вас "бяа спретна къщурка" е кемпъсът на омиротворителните сили и KFOR

Единствената стока, която според думите на екскурзовода ни, може да преминава границата в двете посоки са ябълките отглеждани от друзите



Дрyзите са ислямисти сектанти, изключително смели войници, тъй като вярват в прераждането. в Гъглето сигурно има и повече подробности за тях. Купихме си ябълки от тях, след като ги опитахме. Човекът беше нарязъл една на малки парченца и я държеше в шепата си. Аз си я изядох без да му мисля, а сестра ми небрежно си я пусна в дамскта чанта и като ме видя как дъвча онЕме. Когато си възвърна дар словото ми каза "Тая ябълка не биваше да я ядеш. Не е измита, а кой го знае тоя какво е пипал с тия ръце преди да я нареже". Както виждате, не ме тръшна адска болест. Близо 3 седмици по-късно съм жива, здрава, способна да изразя мисловната си дейност в писмен вид. :-) При следващото спиране се откри фантастична панорама към Галилейското езеро!




Част от обратния път бе тесен и криволичещ. Ако све загледате внимателно в снимката, на 1 ч ще видите джамия. Не далеч от нея е мястото където се събират Сирийската, Йорданска и израелска граница.



А тук, Йордания е съвсем близо, непосредствено зад телените заграждения



Пoследната спирка за деня бе фабрика за рязане и шлифоване на диаманти в Натания. Оттам, обратно по хотелите. Вечерта прекарахме като предишните две, но си направихме и нощно къпане. Жалко, че не беше пълнолуние.... Ден следващ- нова екскурзия, започваща в почти безсрамен сутрешен час. През via maris до първата спирка, Цезарея или Кесария. Хубаво местенца са си избрали римляните да си я построят. И качествено са строили. Хилядолетия след тях е останоло нещо. Амфитеатъра ще ви го спестя-може да видите подобен в Плодив. :-)






На последната снимка в дъното се вижда минарето на джамия, построена няколко века по-късно. На останалата част- oстанките от арената за надбягвания с коне и колесници. Продължихме кам Акре, за да видим останалата след кръстоносците крепост.



След кратко пътуване, стигнахме до следващата цел- Рош Ханикра непосредствено на границата с Ливан. Зоом и контролиращия катер е на ръка разстояние.



Интересното за виждане там е системата от изкуствено създадени от живеещите в недалечния кибуц хора пещери във варовиковите скали. До пещерите се стига с въжена линия, спускащата се 15м стръмно на долy.


Поради малкото дневнвa светлина в пещерите и непрофесионалният апарат, качеството на снимките не е високо и не може да отрази великолепието на сътвореното, но све пак нещо...


След Рош Ханикра продължихме кам Хайфа. Цел- Бахайските градини, осмото чудо на Света. Рейса обиколи 3 пъти по кръговото под тях, за да можем да ги снимаме.


За съжаление пристигнахме горе 15 мин преди затварянето им и успяхме да видим само най-горната от тях.


Панорамна снимка на Хайфа и залива.


След цялата тази красота от целия ден ни качиха на автобуса и ни върнаха по хотелите. На следващия ден посетихме Назарет. Църквата на Анонсиацията, мястото където Ангелът се е явил на дева Мария и е казал, че ще роди Спасителя





къщата, по скоро пещера, в която се вярва че е живяла дева Мария



Богородица с Младенеца, така както я представят японците.



Богородица пред Храма




от Назарет, продължихме към Капернаум, родното място на св. Петър .







а от там, към реката Йордан.







с което програмата за деня завърши. На следващия ден трябваше да преместим от Тел Авив в Йерусалим и си бяхме определили сутринта да идем на плаж. Да, ама не. Заваля проливен дъжд, небе и земя се сляха и плажа одпадна. :-(  Този път от Йерусалим и вече в нормалн час започна следващата ни екскурзия. През Юдейската пустиня, където видяхме палатките на бедуините, стигнахме до Масада. Най-строго охраняваното убежище на Ирод. До крепостта и някогашния му замък се стига с въжена линия. Би могло и пеша по т.нар. змийски път. Наречен така, не поади наличието на змии, а заради криволиците му.




Изглед от кабинката на въжената линия, непосредствено преди върха. В далечината- Мъртво Море. Масада е била най-Ирод е бил силно параноичен- не е пряк потомък на Давид и е поставен на мястото си от римляните, поради което се е страхувал, че ще бъде пометен. Макет на Замъка му.



за да покаже, че почита римляните и традициите им, в замъка му е построена и римска баня. Останикте от нея.



останките от някогашната слава





Изглед към пустинята от стените на крепостта




и към Мъртво море



последната точка от програмата за деня. Цнимките как се плацикам там са цензурирани. Екскурзовода ни ни разясни, че само 30% от солите извлицани от него са използуват в козметичната промишленост. Останалите 70%, отиват по неговите думи за два жизнено важни за Израел продукта: изкуствени торове и ...експлозиви....    Разглеждането на Йерусалим остана за последния ден.














Стената нa плача



Беше шабат и тъй като площада пред стената се счита за синагога, снимането там не е позволено в този ден. За да стигнеш до стената минаваш през проверка с металотърсачки. Сов, да знаеш, изпълних си там даденото обещание. Минавайки през тунел, попадате директно в мюсолманската част и пазара. Снимки не съм правила. Няше нищо по-различно от който и да е подобен ориенталски пазар. Шарении сергии и продавачи подвикваши и показващи стоките си. От тук преди 2000 години е минал Исус по пътя за Голгота.



  Cледват снимки от "Божи Гроб". Както каза екскурзоводът ни, ако имаме късмет, вътре ще има 2000 души, а ако не към 3500.











Храмът беше пълен с хора. Като слушах езиците около мен останх с впечатление, че най-много са руснаците. Явно, за да си ги познава водачът им, носеха жълти бейзболни шапки.


снимката не е направена заради тях а заради олтара. Както виждате мирянитът е толкова захласнът, че е забравил да свали шапката си при влизането в храма. БТВ, изобщо не беше единствения...

статуяta на Давид

Гетсиманската градина


Поуморих се да пиша, вие сигурно се изморихте да четете преди 6815 знака. Като за финал, едно клипче, снимано по улиците на Тел Авив. Не разбрах за какво става дума, но настоението което съдаваха беше заразително добро  

хаджийке,страхотно пътешествие:))

страхотно поднесено,точно, кратко и ясно, само че само два залеза, не става така, другия път специален пост за тях.:)
Заредила си се с топлина и я предаваш :)

Невероятно! Красота, история, реликви, тръпка, внушения отвъд времето ... Почувствах се половин хаджийка и аз! Благодаря за разходката по светите места!

Хаджийке, благодаря за разходката:))

:):):)
и двата броя видео са уникални!

А там нямаше ли забрана за алкохол? Или за туристите не важи?!

:):):):)

@dres, @bam, @temenuga, @ady, благодаря ви!
@sis, Няма забрана за алкохол. Хорта не консумират свинско като арабугите, но алкохола не е зъбранен.Хайде на здраве по този повод.:-D

Да идеш на още много места и да има с какво да се подвалиш и от там :))

леле прекрасно е

изпълни ли ми желанието бам? :)))))((((
един ден и аз ще ида там

какво йе написано под сниката сис. И извинявай за малката буква. Сегигна Утивам 'да се поправя.

да ти се връща. Както се казва, от твоите уста в ушите на когото трябва :-)

чудесните снимки. На мен не биха ми дали виза, защото съм посещавала мюсюлманска държава, но иначе, ако имах тази възможност, бих посетила държавата :)

мноооого приятно пътешествие, бамб! Благодаря ти:)

@libertybell, @thrillean .
Trillean, България, както и останалите страни на ЕО са с безвизов режим с Изаел. Наличието на виза от мюсулманска държава не е пречка за посещение на страната но предполагам, че при влизането ще бъдат задавани 10 пъти повече въпроси отколкото на тези с "девствените" паспорти.

Бих искал някога да посетя Светите места!Незнам обаче дали ще мога,предвид финансовото си състояние!

Благодаря!

много красиво е, Бамб! но най се радвам, че освен хаджийка си се върнала и жива, защото по онези ширини бая се стреля...
пък аз си те искам в тоя неподлежащ на коренуване вид!
бацки!

благодаря, Лилче. Това със стрелянето е малко или повече преувеличено от медиите. А когато става е по палестинските автономии и ивицата Газа, а ние там не сме се завирали.
цунки по много

http://sildenafilbuyonline.info viagra sore wife
<a href=http://sildenafilbuyonline.info>cheap viagra prices</a>
http://sildenafilbuyonline.info - buy viagra order viagra